Kакво си казаха Ламбо и Стоянка, преди да напуснат този свят ?

"И Стефан Данаилов е сред любимите ми колеги, той има чудесно чувство за хумор

Kакво си казаха Ламбо и Стоянка, преди да напуснат този свят ?

Ето какво споделя Стоянка в книгата си "Добър вечер, столетие мое" за Ламбо: 

"И Стефан Данаилов е сред любимите ми колеги, той има чудесно чувство за хумор. Той беше тоталната звезда и всички жени бяха влюбени в него. Обаче не се надуваше, скромен беше. Никаква надменност, беше си обикновен в държанието и на мен това ми харесваше. Големи приятели бяхме и си спомням едно турне, по времето на неговия Сергей от сериала „На всеки километър“. Пътувахме двамата в неговата кола и не млъквахме: дър-дър-дър. Участвахме в концерти. Ние с Парцалев имахме големи материали. Казваме си ги. Дават ни по една китка цвете и хайде, всеки се прибере. А на финала – Стефан. Нямаше никакъв материал. Излиза и казва: "Аз съм Сергей".  И още две-три думи, и толкова, това му беше целият номер. И народът на крака, а Стефан обсипан с карамфили! Парцалев се нервираше: "Е к`во е туй сега – ний с теб се дерем, кикерим се, ще се спукат от смях, пък по един букет и... хайде. А Ламбо го отрупват целия в карамфили..." А аз му отвръщах: "Е, той е на мода, какво искаш". Радвах се на успеха на Стефан и на красотата му. Оу, колко хубаво момче беше! Сега и той остаря, много тежко понесе смъртта на жена си, Мария. По телефона се чуваме понякога, питам го как е, що е. Казва: "Ами как да съм, како, одъртях".  Аз му виках: "Нищо ти няма".  Той се посъвзе, а беше взел-дал. Абе като мине голямата криза, човек идва на себе си, животът е по-силен от всичко. Но имаше време, когато не му се живееше. Защото той не можеше без Мара. Жени имаше наоколо, но за него всичко беше Мария". 

Стефан Данаилов също не остана по-назад и се изказа ласкаво за Мутафова: 

"Стоянка... Какво ли не съм чувал да казват за нея?! Фурия, природно бедствие, стихия, безсмъртна.... С всичко това и да се съглася, едва ли ще бъда адекватен с нейното собствено мнение за себе си. Познавам я от толкова отдавна, че си мисля, че я познавам откак съм се родил. Сестра ми Росица Данаилова и нейният съпруг Иван Кондов бяха част от изключителната трупа, която създаде легендарното име на Сатиричния театър. Това ги правеше не само колеги, но и близки приятели в свободното им време. Срещаха се, шегуваха се, споделяха лични неща, но най-вече говореха за творческите си задачи. Така аз, още млад актьор, се срещнах за първи път с голямата Стоянка Мутафова. Тя не признаваше някой да й отнеме думата, а компанията на сестра ми обичаше да се смее на интересния начин, по който тя коментираше своите преживявания с характерния начин на нейното говорене. Всяка дума сякаш се заковаваше в съзнанието на тези, които я слушаха.