Какво е компостиране ?

Домашното компостиране предлага на домакинствата да оползотворят голяма част от битовите си отпадъци. В това число влизат остатъците от храна и градинските отпадъци.

Какво е компостиране ?
google.com

Компостирането при домашни условия често се счита за най - полезния от екологична гледна точка начин за справяне с битовите биоразградими отпадъци. Причината за това е, че по този начин се намаляват вредните емисиите и разходите, свързани с транспортирането на компоста, гарантира се внимателен контрол на използваните материали и се увеличава осведомеността на потребителите по проблемите на околната среда.
 

Какво е компостиране ?

Домашното компостиране предлага на домакинствата да оползотворят голяма част от битовите си отпадъци. В това число влизат остатъците от храна и градинските отпадъци. Почти две трети от боклука, генериран в домовете, се състои от органични компоненти (цветя, стари плодове и зеленчуци, утайки от кафе, пакетчета от чай, черупки от яйца, слама, стърготини, сено, тревни изрезки, дървени вейки), които се разграждат по естествен път.

Органичната част, подходяща за компостиране се състои от сурови хранителни и растителни отпадъци смесени при определено съотношение.    Хартията и картонът също могат да се компостират. Компостирането е процес на разграждане на органичните отпадъци в присъствието на кислород, при който се получава еднороден кафеникаво - черен ронлив материал подходящ за подхранване на земеделските култури и за възстановяване на органичната материя в почвите. Процесът се извършва благодарение на различни видове микроорганизми, действащи в аеробна среда: бактерии, гъбички, актиномицети, водорасли, протозои, които присъстват естествено в органичната част на битовите отпадъци или могат да се добавят изкуствено за да се ускори процеса.

Най - важните фактори, които оказват влияние върху процеса са наличието на кислород, влага, съотношението между въглерод и азот, размера на частиците, киселинността на средата и температурата.


Вижте още:
Как да компостираме у дома? 
 

Какво може да компостираме?

 

Отпадъците,   които подлежат  на  компостиране   се  разделят  на  хранителни отпадъци, “зелени” отпадъци, съдържащи азот (N) и “кафяви” отпадъци, съдържащи въглерод (C). Зелените  са тези,  които са свежи  и влажни,   а кафявите  са  сухи и съдържат повече въглерод (C).

 

За да се получи качествен компост е необходимо “зелените” и ”кафявите” отпадъци да се смесят  и да бъдат в съотношение C:N  = 30:1 или на 4 части С- въглерод добавяме 1 част N – азот.

Тъй   като   “зелените”   отпадъци   се  разграждат   бързо   а  “кафявите”   бавно, процесът на компостиране се забавя когато няма достатъчно “зелени” отпадъци. Когато количеството им се увеличи  много в сравнение с “кафявите”,  се увеличава количеството на образувания амоняк - газ с неприятна миризма.

Голяма  част  от  кухненските   и   градинските   отпадъци  могат   да  се компостират. Има обаче и такива, които не трябва да компостираме.
 

Хартията и картона първо се накъсват на малки парченца, навлажняват се и тогава се смесват с останалите материали.

За да се ускори процесът на компостиране,  използваните кухненски и градински отпадъци е добре да се смачкат,  смелят, настържат или нацепят, тъй като размерът на частиците   е  един   от  основните   фактори, които влияят върху процеса.

Как протича процеса на компостиране?

Процесът  на  компостиране  преминава  през  две фази:  на  разграждане  на органичната материя и на зреене.

Разграждане 

Този процес започва веднага след като кухненските  и градинските отпадъци се натрупат на купчинка или се поставят в компостер.  Той се стимулира от аеробните микроорганизми, които консумират кислород, освобождават въглероден двуокис и произвеждат енергия, която повишава  температурата  на  компостната   купчинка.  Температурата  нараства много бързо - през първите 12-48 часа може да достигне  до 55-60o С. Ако температурата надскочи тази граница, компостната купчина трябва да се преобръща редовно, за да се осигури охлаждането й и за да се снабди с кислород. В противен случай  може да се получи понижаване  на  активността  на микроорганизмите.

Първата фаза може  да  трае  няколко седмици, катокрайният резултат е получаването на  пресен компост.

Зреене 

При тази  фаза температурата достига 40-45o  С, след което започва  да спада прогресивно като  достига до температура  малко  над стайната.  Тази  фаза може  да трае няколко месеца. В края на фазата на зреене се получава стабилизиран, т.е. узрял компост. Готовият компост има   тъмнокафяв  цвят, ронлива структура и миризма  на  пръст.


Вижте още:
Как да компостираме у дома? 

credit: aktivnipotrebiteli.bg