6 Годишно дете живее в ужасна мизерия

6 Годишно дете живее в ужасна мизерия

Днес ми се крещи!!!!....Не,вие ми се от мъка и безсилие....Душата ми се разкъсва ....

Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда....дете на почти 6 години....

Майката ми отвори....беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е счупен.Счупен от два месеца!!!Не е ходила на лекар и не е гипсиран!Лазеше-крака зараства на криво ...Има някакви психични проблеми.....

Но не за нея искам да кажа.....

На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ....

Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори.....в шепата си държеше няколко жълти стотинки...

Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли хляб?"

В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента....Още с първите крачки изпаднах в тотален шок.... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под...В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там.В ъгъла гърне пълно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята-същата картинка.Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши.Хладилника с паяжини вътре....Никъде не се виждаше някаква храна....троха хляб нямаше....

В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата:,,Ще ми купиш ли хляб"

Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!!!Та то беше гладно!!!И не искаше пица,торта или някаква глезотия,а ХЛЯБ....6 годишно дете....

Исках да говоря с него!Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила !

Попитах го ,,Гладен ли си?"....

Сведе очички и тихо каза ,,ДА"

,,Кажи какво ти се яде?Какво искаш да ти купя?"-невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз

- ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ

Не издържах и се разплаках.....избягах от стаята ....не исках да разбира и вижда как го съжалявам....Мъката ме стисна за гушата.Не можех да дишам.Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този момент.....

Напазарувахме и се върнахме при тях...

Имаше кремчета,сокчета,шоколад....но не ги погледна....грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ....

В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ...на три хапки изяде филията ...озверяло от глад!!!

Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ"

Пиша и сълзите ми капят.....

Защо?Защо?Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това?Защо това мило създание,още не осъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?

Защо и как стигнахме до това?

Отговор не намирам.....

От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...

ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!

ХЛЯБ.......

(Работим по случая.Детето вече не е гладно.Носим му храна.Събираме информация за да може да вземем правилното решение.Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи.Ще ви

Koпирано от стената на Ѝонка Иванова