Поредната неуспешна връзка

Заряза ме заради някаква по-малка от него.

Поредната неуспешна връзка

Поредната неуспешна връзка ме промени до неузнаваемост. Направо ми разказа играта. Заряза ме заради някаква по-малка от него. А аз му вярвах и го обичах. Не бил се наживял – така ми каза. Затова реших, че е време и аз малко да се отпусна и да започна да го карам по-леко. Запознах се с женен мъж, когото много бързо оплетох и той си падна по мен. Изневеряваше на жена си и не чувстваше никаква болка. А мен това положение ме устройваше, защото той се отнасяше перфектно към мен. Обичаше да ме глези, да ме води по ресторанти, на почивки. Много старателно криеше връзката ни от жена си. Мен честно да ви кажа не ми пукаше – какво от това ако разбере. Мен си ми беше добре с него. Може би бях прекален егоист, защото една вечер тя ни хвана по бели гащи в хотелската стая по обедно време.

Беше разбрала от една нейна приятелка за неговите изневери и ни беше следила няколко дни. Той много се уплаши да не загуби семейството си и реши да скъса с мен. Аз бях ОК с това положение и много бързо си намерих поредният женен с две деца. Отначало беше трудно да го сваля, но постепенно успях да го прелъстя. Той също обичаше да се грижи от мен и бях сигурна, че го прави най-вече от страх да не заподозре нещо жена му. Само че беше доста по-внимателен от първия и се криехме по-старателно. Но и тук нещата не продължиха дълго – съпругата му си намерила и тя любовник, а той това не можа да го понесе. Мислеше, че аз тайно съм им казала за връзката ни и тя му отмъщава. Колкото и да му се кълнях, че това не е така, той предпочете да се разделим.

Третият сладур заковах на една командировка. Той беше доста различен и аз да си призная си паднах най-много по-него. Но не смеех да се влюбвам или да изпитвам чувства. Нямах сила да ме нараняват отново. Исках просто малко да се забавлявам. Но постепенно осъзнах, че започвам да изпитвам чувства към него. А той както повечето мъже се колебаеше дали да си развали семейната идилия или да кара паралелно. На мен започва да ми омръзва това негово колебание и един хубав ден му поставих най-трудният въпрос: или аз, или съпругата му. Дадох му три дни ултиматум. Когато се срещнахме, по погледа му разбрах какво решение е взел. Взе си сбогом с мен и ми пожела нещо по-добро.

Беше ме яд, защото започнах да се привързвам към него. И така, останах сама за известно време. Исках да премисля нещата, да се отърся от всичко. Още ме болеше за моята първа любов, която ме изостави заради по-млада от мен. Сега в службата ме ухажва един много готин колега. Разбрах, че не е семеен. Мисля си, че е време да си стъпя на краката и да престана да правя глупости. Приятелките ми вече са женени, някои с деца. Не е редно да продължавам да използвам мъжете. Те не са виновни, че един от тях е постъпил гадно с мен. Дано успея да се променя.